Света Варвара - Моята Ферма - Близо до Вас!

Света Варвара

Света Варвара е християнска великомъченица, почитана в православната и католическата църква на 4 декември. Счита се, че Света Варвара е покровителка на внезапно починалите, които са нямали време да се покаят и пречистят.

На този ден имен ден празнуват Варвара, Варя, Варадин.

Света Варвара е родена в семейството на аристикрат. Била е изключително красива, затова баща й я затваря в кула. Докато била там тя имала време да размишлява за Бога, а след като той решил да я пусне, за да се омъжи, Варвара приела светото кръщение. Когато баща й научил, че е станала християнка се отрекъл от нея, наредил да я бичуват и със съгласието на управителя на града я осъдил на смърт чрез обезглавяване. Смята се, че по- късно Божието възмездие достигнало бащата на Варвара и управителя на града, като те били поразени от мълния.

Света Варвара била погребана от християнина Валентин, а гробницата й станала източник на чудеса на вярата.

В България празника се почита по различни обичаи. В някои райони Света Варвара се счита за покровителка на децата от болести и най- вече от дребна шарка – наричали я Баба Шарка. Жените месели и раздавали питки намазани с мед, които първо се варят, а се после се пекат, и раздавали за здраве. В други краища на страната децата палели огън на кръстопът, на който сварявали леща и изяждали по няколко зрънца от нея. После прескачали три пъти огъня и вземали по едно недогоряло дърво от него. Лещата и дървото се пазели като лекарство против дребна шарка. Някъде Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Денят се нарича още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли къщите и пеели за здраве. На този ден се гадаело коя девойка за кой момък ще се омъжи.

За обичаите, съпътстващи празниците Св. Варвара, Св. Сава и Св. Никола, народът имал поговорка:

“Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава“.

До деня на Света Варвара расте нощта. Този празник е по време на Коледните пости, затова се приготвят постни ястия.

Коментар